Карта - Саарбрюкен (Saarbrücken, Landeshauptstadt)

Саарбрюкен (Saarbrücken – Заарбрюкен) е град в Германия, столица на провинция Саарланд, намиращ се на границата с Франция.

Саарбрюкен е университетски град, политически, икономически и културен център на Саарланд.

Площта на Саарбрюкен е 167,09 km², населението към 31 декември 2010 г. – 175 741 жители, а гъстотата на населението – 1052 д/km².

В миналото Саарбрюкен е индустриален и транспортен център за добив на въглища; фабриките произвеждат желязо и стомана, захар, бира, керамични и фаянсови изделия, оптически инструменти, машини и строителни материали. В последните десетилетия обаче индустриалното значение на Саарбрюкен намалява, тъй като вносът на въглища от по-бедни страни е по-евтин и икономически по-изгоден дори за германските компании.

Сред историческите паметници на града са каменният мост над река Саар (построен през 1546), готическата църква Св. Арнуал, замъкът Саарбрюкен от 18 век и старият град, известен като пазара Св. Йохан. През 1815 г. Саарбрюкен пада под властта на прусите и на два пъти през 20 век (1919 – 1935 и 1945 – 1957) е част от територията Саар под администрацията на Франция. Поради това, както и заради географската близост с Франция, градът запазва известно френско влияние.

В последните векове преди новата ера територията на Саарбрюкен е обитавана от келтското племе на медиоматрикерите. С превземането на Галия от Цезар целият ляв бряг на Рейн е превзет от римляните.

Първото упоменаване на Саарбрюкен е от 999 г., когато император Ото III подарява на епископите на Мец замъка „castellum Sarabrucca“. През 1171 г. крепостта на брега на Саар е изградена изцяло отново и се появява ново селище. През 1546 г. император Карл V нарежда изграждането на Стария мост (Alte Brücke), който векове наред е най-важната връзка между Санкт Йохан и Саарбрюкен. Между 1604 и 1617 г. граф Лудвиг нарежда да бъде построен замък в ренесансов стил и дарява Лудвиговата гимназия.

По време на Тридесетгодишната война населението на града спада от 4500 жители през 1628 г. на 70 през 1637 г. През 1677 г. целият град с изключение на осем къщи е унищожен по време на войните на Луи XIV. След 1741 г. в града има икономически подем. Мините за черни въглища са одържавени, създадени са мини за добив на желязо. Вследствие на това се появява редовна пощенска служба, развива се учебната система. Фюрст Вилхелм-Хайнрих подпомага изграждането на църкви и поръчва създаването на ежеседмичен вестник. Бароковият майстор Фридрих-Йоахим Щенгел работи в града и оказва силно влияние на външния му вид. Благодарение на него от руините на ренесансовия замъка изниква барокова резиденция. Други важни строежи с негово участие са църквата „Фрийденскирхе“ от 1745 г., старото кметство на площад „Шлосплац“ (1750) и католическата църква „Св. Йохан“ (1754). С израждането на църквата „Лудвигскирхе“ – една от най-значимите барокови постройки в Германия – през 1775 г. приключва дейността на Щенгел в Саарбрюкен.

През 1793 г. градът е окупиран от френски революционни войски. Бароковият замък е разграбен и гори до основите. Градът става френска територия до 1815 г., когато е присъединен към Кралство Прусия.

През 1852 г. през Саарбрюкен е изградена железопътна линия, свързаща пфалцката железница „Лудвигбан“ с източнофренската железница.